Започва вторият етап от големия проект на Медицинския университет в София "Геномът на България", който ще продължи три години, а резултати от първия пилотен етап се очаква да станат ясни в края на годината. Основната цел е събирането на широкомащабна генетична информация, която ще подпомогне научните изследвания на редки, генетични и инфекциозни заболявания, както и развитието на персонализирана медицина. Търсят се 2000 доброволци, които да се включат в разчитането на гените на съвременния българин. Чрез изпълнението на проекта страната ни се включва в мащабното европейско проучване „Геномът на Европа“, в което всяка страна ще представи типичния за нейното население геном. Целта е генетичните данни да се превърнат в медицински решения, коментира проф. Радка Кънева от Медицински университет – София, ръководител на проекта.  Проучването има потенциала да открие нови, специфични за българската популация генетични вариации, свързани със заболявания като рак, диабет, сърдечно-съдови, невродегенеративни и редки заболявания. Така ще се създаде и уникална общоевропейска референтна база данни, включваща минимум 100 000 генома, представителни за европейските граждани, и ще демонстрира дългосрочните ползи от включването на геномни данни в научните медицински изследвания, здравеопазването и превенцията. Такава база ще улесни разбирането на причините и лечението на генетичните заболявания. Всеки пълнолетен български гражданин без известни генетични заболявания може да стане част от тази национална кауза, като неговата помощ ще допринесе за напредъка на науката и подобряване на здравето на бъдещите поколения.