Срещу проекта за 18 ветрогенератора, с височина 160 метра, се надига гражданска съпротива, водена от убеждението, че природата, здравето и волята на местните хора не могат да бъдат поставяни след интересите на инвеститорите.  

За местните хора това не е просто административна процедура, а въпрос за бъдещето на региона. Въпрос за земята, гората, здравето, спокойствието и правото на гражданите да кажат „не“, когато върху родното им място се планира проект, който може необратимо да промени облика на цяла местност. 

Една стъпка, която може да отключи целия проект 

Според разпространената информация, ключов момент е решението за предварително съгласие за изграждане на далекопровод, чрез който бъдещите съоръжения да бъдат присъединени към електропреносната мрежа. Гражданската реакция е толкова силна, защото хората разбират, че подобни решения често изглеждат „технически“, но всъщност отварят вратата към много по-голям проект. 

На туристическите пътеки в Голо бърдо и в Радомир вече са разлепени листовки срещу изграждането на ветрогенераторите. В тях хората предупреждават за възможно засягане на биоразнообразието, на птиците, прилепите, местообитанията, горските територии и цялостния природен баланс. Притесненията са и за изграждането на пътища в гората, за промяна на пейзажа и за превръщането на едно природно място в индустриална зона. 

Голо бърдо принадлежи на хората, не на проектите 

Голо бърдо не е празно пространство върху карта, а част от живота на хората. Там се ходи, спортува, отглеждат се деца, създават се спомени. То е природна даденост, която принадлежи не на един инвеститор, а на поколенията, които живеят около нея. Затова и въпросът не може да бъде сведен само до мегавати, разрешителни и инвестиционни намерения. 

Гражданите не са пречка пред развитието. Те са неговият смисъл. Нито една „зелена“ идея не може да бъде истински зелена, ако се налага въпреки волята на хората, които ще живеят с последствията от нея. 

Примерът на Ветрино: Съпротивата има смисъл 

Случващото се в Перник и Радомир напомня за битката на жителите на община Ветрино, които преди време се изправиха срещу мащабен проект за вятърен парк. Там гражданското общество премина през протести, подписки, въпроси, съдебни дела и дори готовност за местен референдум. С постоянство, организация и непоколебимост хората успяха да покажат, че една община не е безгласна буква, когато се решава бъдещето ѝ. 

Ветрино се превърна в пример, че когато хората са будни, информирани и единни, могат да защитят земята си. Тази победа даде смелост и на други населени места в България да вярват, че съпротивата има смисъл. Че не всичко е предрешено. Че срещу големия капитал, чуждестранните интереси и удобното мълчание на институциите може да се изправи нещо по-силно, а именно обединената воля на хората. 

Ще бъде ли чут гласът на гражданите? 

Днес Перник и Радомир са изправени пред своя момент на избор. Ще бъде ли чут гласът на гражданите? Ще бъде ли защитено Голо бърдо? Ще се допусне ли природата около двата града да бъде променена необратимо в името на проект, който местните хора не приемат? 

Това са въпроси, на които отговор трябва да дадат не само институциите, но и всички граждани, които разбират, че земята не е стока без памет. Тя е дом, наследство, отговорност. 

Присъствието е позиция 

Присъствието на заседанието на Общинския съвет в Радомир (22 юни, 09:30 ч.) е форма на протест, израз на достойнство и гражданска зрялост, на правото на местната общност да участва в решенията, които засягат живота ѝ. 

Голо бърдо трябва да остане място за живот, природа и свобода, а не поредната територия, върху която някой чертае печалба. Двете общини днес имат шанс да покажат, че когато бъдещето на родната земя е заложено на карта, хората имат глас и са готови да го използват.