Мирослав Бонев: Вярвам в Бога на добрината
Време е да променим мисленето и в Перник, и в България
 
Може ли Перник да стане пионер в създаването на инициативи в полза на обществото, а и на ощетените у нас - хората с увреждания, и така да даде пример на цяла България. Според Мирослав Бонев, това не само е възможно, а вече започва и реализацията на няколко кампании. Една от тях е „Чист Перник“, която може да прерасне в „Чиста България“, като почистването да не бъде един ден в годината кампанийно, а да се прави редовно и да се поддържат регионите в подходящ вид. Другата негова идея, която скоро ще стане факт, е социалното предприятие „Битака Перник“, в което всеки ще може да донесе безполезни за домакинството си предмети като мебели, техника, дрехи, а не да ги изхвърля на боклука. Не пари, а ненужни вещи. Това е особено добра стъпка и в екологична посока. И ако за друга негова инициатива – Битака в кв.Изток, перничани вече са информирани, социалното предприятие е нещо съвсем ново за тях. За осъществяването на идеята, за трудностите и предизвикателствата – всичко това четете в интервюто с Мирослав Бонев.

Г-н Бонев, как решихте да създадете социално предприятие?
Идеята ми дойде, когато бях на 43 години, тогава си казах, че ще работя за себе си до 50-ата си годишнина, а след това започвам да се с дейности, които да бъдат в полза на обществото. Сега съм на 50. До края на годината социалното предприятие ще е готово, а първият етап ще стане факт още септември. Когато  развием напълно предприятието, ще създадем фондация. В нея ще се включат хората, които са участвали в процесите по създаването му, помогнали са по някакъв начин, дали са нещо от себе си.  С тази фондация предприятието няма да отиде при моите наследници, а ще продължи да съществува в полза на обществото, като остане и в бъдеще да работи за хората.
Откъде почерпихте идеите как да изглежда предприятието?
В Белгия живях 15 години. Там има социални магазини, които позиционирани на преден план, а зад тях - големи пространства с халета,  в които хората даряват свои вещи. То е разделено и на контейнери, в едните са нещата, които стават за продажба, а в други – такива, които отиват за обработка и реставрация, т.е няма никакъв отпадък. В тази страна обаче културата е друга - хората се редят на опашки, за да даряват и носят нещата си в такъв вид, все едно никога не са ги ползвали. В тези социални магазини работят хора, отхвърлени от обществото, за да си стъпят на краката – бивши наркомани, излезли от затвора, бивши алкохолици или страдали от различни зависимости. Специално за хората с увреждания в Белгия са много напред. В нашата страна много изоставаме и моята идея е да вкарам такива хора с увреждания в социалното предприятие, но истинските, а не тези с фиктивните ТЕЛК-решения.
Как ще направите подбора на тези хора?
Подбор е силно казано. Хората идват и ти веднага виждаш дали този човек може да се включи и дали иска да работи. Има хора с различни увреждания - ако са с интелектуални затруднения, ще прилагаме арт терапия или трудова терапия. Ако са с проблеми в двигателната част, ще намерим решение за различните области, в които ще са заети. Ето например в това сме пионери за цялата страна – ще ги интегрираме във фирмите за видеонаблюдение. Вече сме провели разговори с Асоциацията на охранителите, за да ги обучаваме, и 

когато им дадем диплом за завършен курс, тези хора могат да работят и почасово

и на пълен работен ден, според възможностите си. Ще им разработим и специални монитори,  които ние ще закупим, те няма да инвестират в техниката, и ще им ги дадем, за да могат да работят и от вкъщи. Така няма да им се налага да търсят начин да идват на място, особено ако двигателните им възможности са силно ограничени. Аз съм отворен за всякакви идеи, така че приветствам хората, които ги имат и искат да ги споделят с мен или пък да ги развиват самостоятелно в проекта. Който желае да допринесе за проекта, – добре е дошъл! 
Как ще стартирате финансово този голям проект?
В „Битака Перник“, например, имам материална база за между 300 000 и 500 000 лева. Това са стоки, материали, автомобили и други, които ще ги даря на социалното предприятие, за да стартира. Ще си гласувам някаква скромна заплата, защото аз живея скромно, и все едно за 10 години напред съм си платил заплатата, а ще работя за обществото. Планирам да направим и експонатна зала, където перничани да могат сами да си продават вещите, ако не искат да ги даряват. Така ще се създаде един голям битак, но не като този в Малашевци в София, а от истински европейски тип.
На този етап кой се е включил в подготовката на дейностите?
Държа да отбележа, че действаме съвместно с Община Перник, защото тя даде терена. И тук ми се иска да споделя нещо важно: върнах се от чужбина след толкова много години прекарани зад граница и без да познавам никого, и без да ползвам никакви протекции, отидох в общината в приемен ден и на портиера казах, че искам да се срещна с  кмета по такъв важен социален въпрос. След малко ми казаха, че ще ме приеме заместник-кметът, защото темата е в неговия ресор. И така, проведохме разговора, заместник-кметът прие идеята много добре и решихме да започнем заедно. Ето вече става трета година, откакто гоня този въпрос. Защо се случи така - тогава беше първият мандат на кмета Станислав Владимиров и имаше едни неразбирателства с Общинския съвет. Сега сме на мястото, където ще се изгради предприятието. То се намира край Тева. Когато ми го показаха, аз 

веднага „видях“ как се превръща в социалното предприятие

но то беше отредено за озеленяване. Така и не мина решение за промяна на статута, не се гласуваше и даваха отпор на кмета. Като не стана няколко пъти, зам.кметът ми предложи да ми предоставят друг терен, но аз вече бях визуализирал това пространство как ще изглежда и си казах: не, това е моето място, не бързам, ще чакам следващите избори, дано се получат тогава нещата. И така и стана – дойде вторият мандат на кмета, съветниците смениха статута, подгониха се процедурите, сега започваме разчистването на терена, виждате че прилича на нерегламентирано сметище, трябва да се изреже растителността, да се оформи пространството, и вече ще вървим към изграждането. И с Бога напред!
Вие вярващ човек ли сте?
Вярващ съм, да, но не в църковните постулати. Аз вярвам в моя си Бог, това е Богът на добрината и искам само Той да ме води по пътя ми.
Вие сте инициатор на още дейности в полза на обществото.
Да, така е – Доброволческият отряд го създадох много спонтанно. Историята е следната – имам един офис в кв. Изток, който се намира в близост до бившето 4-то училище. До офиса се крият децата да пушат, то е истинска катастрофа, безобразие – цигари,  кутийки от напитки, остатъци от сандвичи, опаковки… А и направиха ми впечатление тези деца като много некултурни и невъзпитани. Направиш им забележка, гледат те лошо или обясняват как не са го направили, а аз ги виждам с очите си. И това продължава всеки ден, аз почнах да чистя също всеки ден, но те на следващия правят ново малко сметище. Казах си тогава, че тази работа не може да продължава така, 
трябва ни някаква дискусия в обществото, да променим нещата към по-добро
От нас самите зависи в какъв свят ще живеем и какво ще заложим и нашето бъдеще, и в това на децата ни. И направихме тази група, в която доста хора се присъединиха. Общинската  фирма „Флор“ също помага, други фирми ни даряват чувалите, в които събираме сметта и отпадъците, когато чистим. 
Така Вие обединявате хората, готови за добри дела. Как виждате бъдещето? 
Хората, които са узрели за това, за тази промяна, стават все повече, настъпват положителни процеси в обществото ни. Ние трябва да продължим да се обединяваме за добро, за да задаваме и добрия тон в обществото. За съжаление, България е единствената държава в Европа, която продължава да стои без закон за доброволчеството. Вече 10 години проектът си отлежава в Народното събрание. Но сега искам да споделя нещо друго интересно – училищата в Перник също се включват в нашата инициатива. Първа се свърза с мен директорката на шесто училище Адриана Ольова, по-късно и други училища ще се присъединят. Сега, и държа да каза – по желание на учениците, ще се

сформират доброволчески отряди към училищата, децата сами ще си чистят

пространствата около училищата – дворовете, пътеките, тревните площи. Измислихме и една игра-закачка – в училищата ще си направят забавни табели с надписи или картинки. Например: „Който хвърля боклук, грухти“ или шарж с прасе. Ще организираме конкурс и най-сполучливите и креативни табелки ще поискаме общината да постави на знакови обществени места. На останалите ще се направят копия и ще се закачат в училищата по коридорите. Ще пуснем тези забавни игри и в Тик-Ток и Инстаграм, защото това е много актуално сега сред подрастващите. Така ще възпитаме едно поколение, което като дойде на нашите години, вече ще знае как да пази чистота и навън, и у дома, как да се грижи за природата, за околната среда. Нека и тази добра и полезна идея да тръгне от Перник и да се подеме от цялата държава.