Над 85% от работещите във въглищните региони у нас биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност, а над 60 на сто биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучения. Това става ясно от данните от проучване на трудовата заетост във въглищните региони и нагласите за повишаване на уменията и преквалификация на заетите лица. Това сочи изследване на КНСБ. Резултатите от картографирането касаят уменията и нагласите за развитие на наетите лица от ТЕЦ и въглищните мини в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Проучени са пряко заетите 13 409 души във въглищната индустрия. Обхванати са 12 460 работещи в трите района. Картографираните лица съставляват близо 93% от реално заетите в тези региони. Проучването за идентифициране на наличните професионални умения и нагласите за развитие в ТЕЦ и въглищните мини е от април 2024 г. Изпълнява се по проект на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) с бенефициент социалното министерство и в партньорство с КНСБ, КТ „Подкрепа“, Националния статистически институт и Агенция по заетостта. Проучването ще продължи до края на 2025 г. Около 23 на сто от домакинствата в Стара Загора и 18,7% в Кюстендил имат повече от един член, зает във въглищния сектор, тоест „над една пета от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход, което увеличава риска от двойна безработица при затваряне на производства“. Изследването показва още, че има различие в заплащането. Относно доходите Перник доминира с 43% от работещите с брутна заплата между 1501 и 2000 лв., заплати над 2500 лв. получават до 8% от картографираните работещи в Перник, докато в Стара Загора почти 24% получават над 3500 лв. „Тези различия могат да се отразят на икономическото благосъстояние и мотивацията за обучение и професионално развитие в отделните региони“, се казва в изводите на анализа, посочи вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов. Да очаква някой, че тези специалисти ще работят за по-малко пари, няма как да стане, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. По естествен път имаме 1600 души, които са отишли някъде, немалка част отидоха в „Арсенал“, заяви той и допълни: „Регионите са различни по отношение на работната сила“. По думите му това изисква различен подход по отношение на мерките за защита. Ако двама членове в едно домакинство работят в сектора и са в активна възраст, задължително трябва да има целеви мерки към това семейство, заяви президентът на конфедерацията, той бе категоричен, че всички трябва да бъдат защитени. „Виждаме негативните последици от това, че няма обща координация и действия за прехода на въглищните региони“, допълни още той. Димитров каза, че в Полша има закон, който предвижда хората, които не намират подходящо работно място пет години преди пенсиониране, да могат да получават процент от своята заплата до пенсиониране. „Въпросът е колко ще струва това на държавата, за да има справедлив преход“, заяви той в допълнение. Очакването – предвид климатичните политики – е постепенно да намалява производството от електрическа енергия от въглища и именно това е намерило място в актуализирания интегриран план в областта на енергетиката и климата. Това каза зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов по време на събитието. „Това изисква мините да работят в по-гъвкав режим с фокус върху дейности за постигане на дълговременна устойчивост. По отношение на централите – да се работи в посока на модернизация, на диверсификация на горивната база“, обясни още той.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви: „Обмисляме мерки за социална закрила на хората в предпенсионна възраст, ако останат без работа, а също и за да останат активни на пазара на труда. Когато един човек е достатъчно работоспособен, е по-добре той да остане на пазара на труда“. Относно преквалификацията и развитието на нови умения, Ефремова отбеляза, че социалното министерство води разговори с местната власт за развитието на бъдещи инвестиции в допълнение на въглищния сектор, за да бъдат подготвени достатъчно на брой квалифицирани кадри.

Стара Загора показва най-висока мобилност – 46,9% са готови да пътуват ежедневно, а в Перник едва 11,4%. В Перник и Кюстендил желанието за мобилност е минимално. „Това подчертава нуждата от различни подходи в трите региона“, се казва в изводите на изследването. В Кюстендил и Стара Загора около 18-22% от работещите имат интерес към усъвършенстване на технически умения, в Перник този дял е 15%. Желанието за чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора (39,8%). Машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична дейност в химическа лаборатория са част от по-желаните курсове за обучения. Значително предпочитание има и към специфичните дигитални умения, предимно в Стара Загора (10,6%).

Предприятията са изправени пред значителни рискове за работна заетост, сочи още анализът на данните.

Като критична се посочва възрастовата структура на заетите: Над 53% са над 50 г., а 81% – над 40 г. До пет години ще придобият право на пенсиониране 17,7% от анкетираните в Стара Загора, 24,6% в Кюстендил, 19,6% в Перник. Работещите в пенсионна възраст са 13,8% от анкетираните в Кюстендил, 13% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора.

Редовна и прозрачна информация относно бъдещите стъпки в енергийния преход, обучения с фокус върху практическа приложимост, подкрепа за младите работници и за тези в предпенсионна възраст, развитие на местната икономика чрез привличане на нови инвеститори – това са част от препоръките, включени в анализа.

Ключови изводи:

1. Изводите от проучването категорично показват, че преходът към чиста енергия трябва да бъде социално отговорен, адаптиран към местните реалности и фокусиран върху хората. Проучването предоставя необходимата база данни, върху която да се изградят реалистични, справедливи и регионално адаптирани политики.
2. Картографирането на наличните умения и нагласите за развитие на заетите лица в ТЕЦ и въглищните мини в трите региона показва, че предприятията са изправени пред значителни рискове за работната заетост, засягащи както работниците, така и техните домакинства. Макар, че настоящето изложение се отнася преди всичко до пряко заетите и техните семейства, следва да се подчерта е и фактът, че процесите засягат и лица, които не са пряко заети в съответните дружества, но имат отношение към обезпечаване на тяхното функциониране.
3. Горните заключения се базират на следните факти за профила на работната сила, като в това отношение :

• Особено критична е възрастовата структура на заетите: над 53% са на възраст над 50 години, а 81% – над 40 години. Това означава, че по-голямата част от работниците са в рискови групи за преквалификация и мобилност, което изисква целенасочени, локално адаптирани решения. До 5 години ще придобият право на пенсиониране  в област Ст. Загора 17,7% от анкетираните лица, Кюстендил – 24.6%, Перник – 19,6%. Работещите в  пенсионна възраст са 13,8%  от анкетираните в област Кюстендил, 13% в област Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в област Ст. Загора – 3%.. Това показва, че в Кюстендил и Перник ще бъде по-лесно, като част от прехода да се осигури чрез мерки за предсрочно пенсиониране.

4. Същевременно, работниците демонстрират силна привързаност към региона и сектора, а желанието за мобилност е минимално:

• Над 85% от анкетираните заявяват, че биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност – категоричен индикатор за силна професионална идентичност и желание за стабилност.
• Над 60% от всички участници биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучение.
• Стара Загора показва най-висока мобилност – 46,9% са готови да пътуват ежедневно, докато в Перник само 11,4% заявяват такава готовност. Това подчертава нуждата от различни подходи в трите региона. За област Перник и Кюстендил желанието за мобилност е минимално, защото в предприятията заетите лица са дългогодишни кадри и при тях е по-трудна нагласата за мобилност и преквалификация. Това предполага нужда от по-интензивна социална подкрепа и по-дълги програми за адаптация в Перник и Кюстендил.

5. По отношение на необходимите обучения, като цяло работниците проявяват слаб до умерен интерес към обучения, предимно свързани с технически умения и с осигурена реализация след тях.

• Нагласите за обучение показват интерес към усъвършенстване на технически умения, като в Кюстендил и Стара Загора този дял е около 18-22%, а в Перник е по-нисък (15%). Желанието за чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора (39,8%).
• Популярни направления за обучителни курсове: машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична дейност в химическа лаборатория, специалист управление и поддържка на газова електроцентрала, експлоатация и поддръжка на конвенционални енергийни съоръжения, счетоводство и финанси, рекултивация (основно в Перник).
• Значително предпочитание има и към специфичните дигитални умения, особено в Стара Загора (10,6%), докато базовите дигитални умения са с по-умерени проценти, като най-високи са в Кюстендил (9,5%) и Стара Загора (6,2%).

Общата картина отразява различни нагласи и приоритети към професионалното развитие, които следва да бъдат взети предвид при планиране на обучения и квалификации в трите региона.

6. Доходи:

• По отношение на доходите Перник доминира с 43% от работещите с брутна заплата между 1501 и 2000 лв., заплати над 2500 лв. получават до 8% от картографираните лица в Перник, докато в Стара Загора почти 24% получават над 3500 лв., което отразява по-разнообразна и по-добре платена икономика. Тези различия могат да се отразят на икономическото благосъстояние и мотивацията за обучение и професионално развитие в отделните региони.
• Около 23% от домакинствата в Стара Загора и 18,7% в Кюстендил имат повече от един член, зает в сектора – над една пета от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход, което увеличава риска от двойна безработица при затваряне на производства, особено в Стара Загора.

Участие в събитието взеха президентът на КНСБ Пламен Димитров, Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“, зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, Красимир Ненов, зам.-министър на енергетиката.

На база на анализа бяха отправени три конкретни предложения към правителството до края на тази година:

• Приоритетно формално обсъждане на направените предложения в анализа в рамките на подходящ експертен формат (напр. в рамките на Консултативния съвет за европейската зелена сделка[1] ;

Предлагаме това да стане не по-късно от 30 септември 2025 г.

• Детайлизация на приоритетите и целите, залегнали в правителствената Програма за управление на Република България (2025 – 2029)[2], които имат отношение към направените по-горе изводи и препоръки. Това по-конкретно се отнася до заложените в Програмата:

• Извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда;
• Изпълнение на териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник в рамките на Приоритет 4 на ПРР 2021-2027;
• Предоставяне на подкрепа за диверсификация и адаптация на микропредприятия, малки, средни и големи предприятия в трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил
• Развитие на капацитета на държавните дружества за разработване на проекти по Фонда за справедлив преход
• Осигуряване на финансиране за „Мини Марица Изток“ ЕАД за дейности по възстановяване и рекултивация на терени в изпълнение на Решения на Народното събрание и Министерски съвет от 2024 г.
• Изграждане на довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захранване на инвеститори в индустриални зони в Източномаришкия регион

Предлагаме Правителството да приеме конкретна пътна карта за изпълнение на посочените дейности не по-късно от 15 октомври 2025 г. , вкл. и на база на предложеното експертно обсъждане в рамките на Консултативния съвет за европейската зелена сделка.

• Активно участие на правителствени представители и на представители на други държавни институции на най-високо възможно ниво в мероприятия на КНСБ за представяне на резултатите от целенасочените дейности по темата, организирани на централно ниво и по места, провеждането на които се планира до края на 2025 г..

КНСБ декларира пълна готовност да подкрепи усилията на правителството и Народно събрание за постигане на заложените цели във всички изброени направления както в организационен, така и в експертен план.