Днес почитаме братята лечители Свети безсребърници Козма и Дамян. Те  лекували болните, използвайки не само лекарствени средства, но също молитви и вяра. Те се почитат в Християнската традиция като светци, помагащи на хората в болест и страдание. Тях също ги наричат покровители на книжовното учение. Освен това те били почитани и като покровители на ковачите. На 1 юли се чества и празникът Свети Врач, посветен на светите братя, първият ден от юли е и ден на билкарите и лечителите. Култът към Козма и Дамян бил силно развит в земите на Източната Римска империя. Братята близнаци били родени през IV век в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Баща им починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълнявала съвета на св. Ап. Павел: „Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем“. Живеейки Богоугодно, майка им научила на това и своите възлюбени деца, възпитавайки ги в доброто наставление на християнската вяра. Козма и Дамян от малки залягали да изпълняват Божия закон. Когато пораснали, за да бъдат полезни на другите, Козма и Дамян се заели да изучават лекарското изкуство. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарил чудотворна целителна сила. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат “светите врачове” или “врачи” (наименование за гадатели и лечители). След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Много болни хора отправят искрена молитва към Св. Козма и Дамян за тяхното изцеление. Най-ранните техни икони у нас са от 12-и век. В деня на братята лечители се спазват някои забрани – жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Обичаите за Свети безсребърници Козма и Дамян, са свързани предимно със здравето и лечението. На този ден се четат свещени молитви за здраве и благополучие на болни хора. Хората носят цветя и дарове на пред иконите на Св. Козма и Дамян, като се молят за здраве и дълголетие. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор – аязмо. 

Манастирът над брезнишкото село Гигинци носи тяхното име, той е център на събитието Църногорски събор "В сърцето на Граово", и привлича много посетители. Привлекателно място е и за заснемане на клипове на фолклорни изпълнители.