Проучване за квалификациите на учителите проведе Синдикатът „Образование“, в което участваха 1515 души – предимно учители и директори. Средната възраст на анкетираните педагогически специалисти е 47,3 години, което не съответства на средната възраст от 54 години за системата. Това показва по-активно желание за квалификация сред по-младите учители. Само 14,7% от участниците са мъже – дял, който дори надвишава реалния недостиг на мъже-учители в България. Средният педагогическият стаж на българските учители е около 23 години, което показва натрупан професионален опит. 78,9% от респондентите са с магистърска степен, 18,6% – бакалаври, а 2,4% са с докторска степен – процент, който постепенно нараства. 19,4% от педагозите са имали четири и повече квалификационни обучения през последната година; 19,5% – три обучения; 33,9% – две обучения (традиционният модел);   27,1% – само едно обучение. 68,5% от педагогическите специалисти са се обучавали със средства за квалификация, заложени в училищния бюджет. Тези средства са договорени благодарение на синдикатите чрез чл. 24 от Националния КТД:„Размерът на средствата, предвидени за квалификация на педагогическите специалисти, е не по-малко от 1% от средствата за работна заплата…“ Въпреки това, 33,3% от учителите и директорите са се квалифицирали със собствени средства, което показва:  високата им мотивация да поддържат професионално ниво; че училищната квалификация невинаги отговаря на индивидуалните нужди на преподавателя.  25,1% са се включили в Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, а 16% – в квалификационни програми, финансирани от синдикатите. Определянето на квалификационната програма е ставало основно чрез решения на Педагогическия съвет. Все пак, около една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята квалификация, като често са я финансирали лично. Времето за квалификация е основен проблем: 51% от обученията се провеждат през почивните дни. Това е порочна практика, която допринася за бърнаут сред учителите и свидетелства за липса на институционална подкрепа от страна на МОН. 64,3% от анкетираните не знаят какъв е общият размер на средствата за квалификация в тяхната институция. Само 32% са заявили, че им е предоставена тази информация. Българският учител придобива средно 2,9 кредита годишно, което го поставя сред водещите професии по този показател. 88,2% от учителите са категорични, че трябва да разполагат с пет работни дни за квалификация, по европейски образец. Статутът на тези дни трябва да е служебен, извън платения годишен отпуск, който има друго предназначение. Това съответства на модерни образователни системи, където квалификационните дни се провеждат преди началото или след края на учебното време.     81,6% от учителите и директорите заявяват, че изпитват реална нужда от допълнителна квалификация. Най-търсените теми за квалификация са нови методи за преподаване  и бърнаут и прегаряне. Това изследване показва, че учителската професия е една от най-ангажираните с постоянна квалификация. Време е МОН да оптимизира административно процеса по провеждане на квалификации и да го направи устойчив, прозрачен и съобразен с нуждите на реалната практика.