Черешова задушница отбелязват днес българите. Това е ден, в който се отдава почит на починалите близки - още от древността се вярва, че вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите им. У нас наричаме тази задушница Черешова, защото по това време зреят черешите и този плод се носи на гробовете за раздаване между живите, докато се молят за опрощение за греховете и за покой на душите, за да не се скитат по Земята. В този ден

трябва да се направи поне едно добро дело

да се прояви милост към някого, да се нахрани беден. Това се правело, за да се укротят душите на мъртвите. Старите българи вярвали, че на Черешова задушница мъртвите посещават своя гроб и затова живите им роднини трябва занесат храна и вино там, като преди това гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга Дяволът, преливат се с червено вино и вода и се пали свещ. Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено. 

Храната в християнската традиция е

веществена метафора на енергията, която поддържа живота

включително и на душата, преселила се в отвъдното чрез мисълта за нея. Това е т.н. „хранене на мъртвите“ - ястията и водата, които се носят на гроба, са със специален заряд, защото са обработени с мисъл. Вече има сериозни доказателства за промените в качествата на обикновената вода, заредена с мисъл или с музика, и тя става целебна. Много преди да се обнародват тези научни открития, народът ни е използвал „мълчана“, „сурвакана“, „мъртвешка“ и прочие вода, като сам я е добивал.

Обредната храна чрез мисълта, молитвените думи, каденето и светлината на свещта преобразява структурата си

и е материалният носител на мисълта за връзката ни с реалностите на отвъдното. А тъй като денят е специален, ние всички знаем, че оставената на гроба храна всъщност ще послужи като милостиня към хора в нужда, и това е благородният жест, който всеки от нас е длъжен да направи на Черешова задушница. След като си тръгнем, там ще дойдат гладните и ще се нахранят. Така в този свят се поддържа животът, а  в другия

Бог прощава - и на душите на мъртвите, и на душите на живите