От стари времена хората по нашите земи отбелязвали Петровден на 12-и юли, но след въвеждането на Григорианския календра датата се изместлия с 13 дни по-равно. Днес празникът се пада на 29-и юни, но почти в цяла България се празнува и на 12-и юли. В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, св. Елена или Огнена Марина. Петър бил по-могъщ и носител на светло, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям. Той разрешавал на земеделците да работят на полето, защото неговият ден е началото или средата на жътвата (според местните климатични условия). По традиция на Петровден всяка къща коли за курбан за светеца най-младото пиле - петровско пиле и след като „се комкат”, причестяват, с него отговяват след постите. Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. За старите българи Св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. Той мерел греховете и добрите дела на везни и отсъждал къде трябва да отиде душата на човека – в рая или в ада. Бил толкова справедлив и безпристрастен, че когато майка му се явила пред райските врати, не я пуснал, тъй като везните наклонили към лошите постъпки, които тя вършила на Земята. Петровден се свързва още и с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът започва още от рано сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, градините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет. През деня се работи до обяд. В този ден и Свети Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябвало да се хваща работа – нито домашна, нито селскостопанска – за да е плодородна годината. При суша се прави молебен за дъжд. Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. До този ден е забранено да се ядат ябълки. Вярва се, че ако ябълките и хлябът бъдат осветени, реколтата тази година ще бъде пощадена от градушки. По традиция на този ден завършват двуседмичните Петрови пости и се отговява с младо петровско пиле. Приготвя се най-младият петел в името на светеца и за здраве на всички. Това се прави дори и да липсва именник вкъщи. Петелът, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността. На Петровден за пръв път през годината се меси тиквеник. На Петровата трапеза задължително се прави и обредното ястие „бял мъж“. Това е единственото ястие в българската фолклорна традиция, което се приготвя от мъж. Петровден е и най-подходящото време за приготвянето ѝ, защото млякото на овцете е най-гъсто и хубаво. Легендата разказва за група мъже, отишла навръх Петровден да ожъне житото. Рано отишли мъжете на нивата, но работата била много. Тогава при тях слязъл самият Свети Петър, който грабнал сърпа и помогнал на жътварите. Станало време за обяд и всеки отворил бохчата си, за да похапнат. Понечил един от мъжете да извади прясното овче сирене, но от жегата то се било буквално разтопило. Засрамил се жътварят, не посмял да нагости светеца със сиренето. Усетил Свети Петър притеснението му, взел в ръце няколко житни класа, стрил ги, докато зърната станат на брашно. Поръсил с него сиренето, разбъркал и получила се вкусна бяла каша, която нашите предци нарекли „Бял мъж“. Когато по Петровден изпълзят змиите, трябва да се извърши ритуала „Гонене на змиите“, който се практикува и на Благовец. Тогава жените палят огньове в дворовете си и с факли и тропайки по тенекии обикалят къщите си и повтарят заклинанието „Бягайте, змии и гущери!“. Празникът е свързан и с някои обреди, отнасящи се до новия социален статус на младите булки. На Петровден също става тържественото събличане на връхните дрехи на невестите. В Тракия на този ден те са длъжни да жънат най-напред на нивите на кумовете си. Жените и девойките излизали на някоя полянка и се люлеели на люлки, танцували хора и пеели ритуални песни. Във вечерните трапези участвали само старци и женени хора, младите излизали навън, за да посрещнат изгрева на слънцето, което на този ден сияе като дъга. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат. Петровден е известен и като овчарски празник. На този ден стопаните на овцете отиват „на мандра“, където овчарите приготвят обредното ястие „Бял мъж“. Според вярванията, ако денят е горещ, по коледните пости ще е голям студ. Ако духа вятър, на Коледа ще вали сняг. Ако на Петровден кучетата спят свити, зимата ще е студена, ако са се опънали свободно на земята, ще е мека. Ако кукувицата кука все още, зимата ще е мека. Ако е спряла да кука от десет дни, ще е тежка и студена. Ако след Петровден дюлите отново цъфнат, зимата ще е много студена.