Великден е - светът се събужда за живот

Любовта ще пребъде!

Великден е! Празникът на Възкресението е време на радост, обновление и светлина, което се отбелязва с богати традиции, пропити с вяра, общност и символика. 

Поетична разходка из обредността: 
 
      1. Червените яйца – символ на живота: В много култури, особено в православните страни като България, Гърция и Русия, боядисването на яйца е сърцето на Великден. Първото яйце, обагрено в алено, се пази до следващия празник – то е знак за Христовата кръв и победата над смъртта.
-Чукането: Семейства се събират, чукат яйцата си и се смеят, докато определят чие е най-здраво. „Христос воскресе!“ се провикват с всяко счупване, а радостта е заразна.
-Символика: Яйцето, крехко, но пълно с живот, е като сърце, което пази обещанието за вечност.                                                                                                                                                2. Свещеният огън и пасхалната светлина: В православната традиция, особено в Йерусалим, „Светият огън“ се явява чудотворно в църквата на Гроба Господен. Вярващите го носят със свещи и фенери до домовете си, символизирайки Христовото Възкресение.
-В Гърция полунощната литургия завършва с възгласа „Елате, вземете светлина!“, докато църквите се озаряват от хиляди свещи.
-Символика: Свещта, мъждукаща в нощта, е като вярата, що топли и води през мрака.
       3. Великденската трапеза: След постите трапезата е изобилна – козунаци, агнешко, пасха (сладко ястие от извара в Русия), хляб с кръст. В България се меси козунак с орехи и стафиди, а тестото се надига така, както надеждата избуява.
-В Италия се яде torta pasqualina – пай със спанак и яйца, а в Полша – żurek, супа с ръжено брашно и наденица.
-Символика: Трапезата е венец от любов, където всеки залък свързва минало и бъдеще.
 
Великденските традиции са като пролетен вятър – носят обновление, събират хората и напомнят, че след мрака на Разпети петък идва светлината на Възкресението. Те са празник на сетивата: мирис на козунак, звън на камбани, топлина на свещ, вкус на агнешко. Но най-вече са празник на сърцето – време за прошка и вяра в новото начало. В православния свят, както и в България, празникът е дълбоко духовен, с акцент върху литургията и семейството. В западните страни често е по-игрив, със зайци и шоколадови яйца, но навсякъде се носи посланието за надежда. Традициите, макар и да са различни, пеят една песен: животът побеждава, е любовта ще пребъде.

 

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД