Взаимоспомагателният фонд ще бъде в подкрепа на производителите при управление на риска в земеделието. Очаква се финансирането да се набави  чрез удържане на 1,5% от директните плащания за сектор „Растениевъдство“. Такива фондове се прилагат в много малко държави в Европейския съюз, но България няма да отлага повече изграждането на този важен механизъм. Концепцията включва правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет, членство, методика за оценка и компенсиране на щети, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в рамките на ДФ „Земеделие“, с Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на щети. Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, осигурени от 44,9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10,2% – средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (2,5 млн. евро). Очаква се Взаимоспомагателният фонд да осигурява компенсации при загуби над 20% от доходите на стопанствата вследствие на неблагоприятни климатични събития. Компенсациите ще обхващат щети от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При наличие на застраховка стопанинът ще получи до 80% компенсация от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде редуцирана до 40%. Предвиждат се два приема годишно за заявления – след 15 юни и след 15 октомври. Бюджетът ще бъде разпределен в съотношение 70:30 между първия и втория прием. Според доклада на Европейската инвестиционна банка, загубите от климатични събития в Европейския съюз могат да нараснат до 90 милиарда евро годишно. Сушата е идентифицирана като основния рисков фактор с най-голям принос за загубите в селското стопанство, а България заема второ място в ЕС по вариация в добивите. Сред бъдещите решения на тези проблеми са изграждането на напоителни съоръжения, противоградни системи, прилагане на минимални почвени обработки, използване на устойчиви сортове и други практики, насочени към устойчиво управление на природните ресурси и намаляване на чувствителността към засушаване и екстремни климатични явления.