В петък непосредствено преди Великден християните отбелязват страданията и смъртта на Исус на кръста, с които той доброволно пое върху себе си греховете на света. Разпети петък е един от най-важните празници за християните. Той е част от „Triduum Sacrum” (Светите три дни). Светите три дни започват с честването на Тайната вечеря на Велики четвъртък и продължават през Разпети петък и Велика събота до вечернята на Великденската неделя. Разпети петък е и кулминацията на Великия пост преди Великден. Това е както публичен, така и тих празник. За да се подчертае специалният му характер, пазари, концерти и развлекателни събития, както и танците, са забранени в този ден. Известен е още и като Велики петък, той е потопен в тишина, болка и святост, според християнската традиция – денят, когато Исус Христос е разпнат на кръста. Кулминацията е на Страстната седмица, ден на размисъл и покаяние в християнството. Той е белязан от тишина в църквите, без литургия в много деноминации, с фокус върху кръстния път и жертвата на Христос. В православната традиция се изнася Плащаницата, символ на погребението, а в католическите църкви се четат Страстите Господни. Това е време, когато вярващите се потапят в състрадание и благодарност, очаквайки Възкресението. 

На Разпети петък е забранена къщната работа, чистенето, готвенето, дори докосването до метални предмети в дома. Не се ое, не се копае, не се садят семена, а народните поверия гласят, че който плюе на земята, всички светии ще се отвърнат от него за цялата година. Философски погледнато, този ден е парадокс: най-тежкият момент на страдание е и е началото на спасението. Кръстът, символ на смърт, става знак на живот. Божествената зелена сила преобразява дори мрака в светлина.