Битката срещу едностранното определяне на цените на телекомите е много по-важна, отколкото изглежда. След като Комисията за защита на потребителите (КЗП) поиска от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да отнеме лицензите на трите мобилни оператора в България, която тя бързо отхвърли се получи нелепа ситуация, в която КРС да успокоява потребителите, че няма да остане без услуги. Индустрията в лицето на браншовата си организация Алианс на технологичната индустрия (АТИ) атакува грубо , невъздържано и персонално председателката на КЗП с гръмки обвинения в некомпетентност и популизъм. В създаването на шум нараства рискът, да не бъде обсъден проблемът по загубата. Какъв е той?

Телекомите едностранно налагат нищожни условия

Както знаем, от годините телекомите налагат срочните (най-вече двугодишни) договори като основна форма на договаряне. Това става чрез формулиране на тарифни планове, с фиксирани цени и срокове. Този подход по принцип дава правна сигурност на страницата и се прилага много широко като например в договорите за поръчка, за наем, за заем и др. За да се гарантира тази правна сигурност, допълващите обичайно формулират реципрочни неустойки при неизпълнение. В тази ситуация, два телекома (Йетел и Виваком), които са по-силната страна в договора, изпращат с кратки съобщения на абонатите си заявления за едностранно изменение на действащите договори, без договаряне и потвърждаване от другата страна. Предлага се единствено възможност за разваляне на договора без договорени в него неустойки в рамките на един месец. Ако потребителят не се откаже в рамките на този месец, операторът вероятно ще приеме това за съгласие и ще започне да начислява новата по-висока цена. Всеки студент по право ще ви каже, че такова изменение на договора е нищожно и не поражда никакви правни последици. С други думи, ако потребителят не се съгласи изрично, той не дължи нищо повече от договорената избрана цена. Но операторът ще фактурира увеличението и ще си получи приходите без особени усилия, защото е в по-силната позиция – която не плаща, ще му спрат услугата, ще му отвори разправия със събирачи на вземания, а може и да загуби номера.

Тази наша теза ще бъде показана от съдебната практика, но това ще отнеме доста време. А дотогава доста пари ще сменят притежателя си.

Икономически последици от правото на силата

За съжаление, едностранното налагане на условия от телекомите поражда недопустими икономически последици. Ако приемем че един телеком има приблизително 4 млн. абонати (мобилни, фиксирани услуги и телевизия) и увеличете цените с 2лв. на месец, това ще прехвърли 8 млн. лева от джобовете на клиентите в касата на оператора или близо 100 млн. на година. Ако това се случва в резултат от противоправни действия, то проблемът е сериозен и трябва да се намери механизъм за обществено противодействие, не индивидуално от всеки дефицит. Защото не можете да очаквате 4 милиона абонати да потърсят правото в съда, нали?

Може ли правото да се наложи над силата

За да защити обществения интерес Комисията за защита на потребителите определи едностранните изменения на срочните договори от двама от телекомите за нелоялни търговски практики, като ги забрани и санкционира с максимална санкция от 50 000 лева, които операторите вече обжалват в административен съд. След около година ще знаем дали санкцията ще бъде утвърдена или отстранена. Но и двата сценария не са добри за милиони потребители.

Ако санкциите бъдат отхвърлени, това ще бъде сигнал до всички бизнеси, които използват срочни договори, че може едностранно да промени условията по договорите. Никой да не се изненадва, ако банката му вдигне лихвата за Великден, а строителят му търси недоговорена сума, за да даде ключовете от новото жилище. Това ще стане норма.

Ако санкциите бъдат потвърдени от съда, придобитите без право от телекомите милиони ще намалеят с 50 хиляди и малко съдебни разноски. Доста приемливо за тях, дали? Няма да има сила, която да върне парите обратно в джобовете на потребителите, нито някой ще може да ги накара да изпълни наложената забрана. Глобата е платена и край!

Затова КЗП се обръща към КРС с молба за спешна намеса и обсъждане на казуса, което беше открито за има-няма 24 часа, очевидно без никакво съвместно обсъждане. През заплахата от отнемане на лиценза ще разберете, че поведението на операторите е противоправно и че изглежда, че към момента липсват ефективни инструменти, с които държавата го спре. Но уви, разговорът по смъртта не се проведе.

Два важни въпроса

1. Защо санкциите на КЗП не са ефективни и какво трябва да се промени?

Някак да припомним, че в периода 2021-2023 г. мобилните оператори са били санкционирани 68 (ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ) пъти за осъществяване на нелоялни търговски практики и са били наложени глоби за 541 500 лева или средно по около 8 000 на практика. Само през последната половина година (юни–декември 2024) г. са наложени седем забрани на нелоялни търговски практики на мобилните оператори и санкционирани с общо 56 000 лева. Въпреки забраните и санкциите – практиките продължават да „валят“. Налагат се глоби, но практиките не спират от десетилетия! Защо КЗП не може да пресече тези практики?

Отговорът е прост – икономическият интерес многократно надхвърля размера на потенциалната санкция и затова Законът за защита на потребителите няма възпираща роля. Наложителната е законова промяна, с която се налагат пропорционални санкции като процент от оборота на всички компании от малки фирми до милиарди корпорации. Добър пример можем да открием в Гърция, където при подвеждащи намаления (едно от най-леките провинции) се определя глоба до 2% от оборота, но не по-малко от 20 000 евро.

В Германия и Франция също се прилага второ ниво на санкция при неизпълнение на забранена нелоялна практика – лишаване от свобода за управителя на дружеството. Поради това и в тези държави няма да има подобни остри декларации от браншови организации като това на българската АТИ – там законът изпълнява превантивната си роля.

2. Държавната е заложник на потребителите на телекомуникационни мрежи

В създалата се ситуация става ясно, че предвидените в Закона за електронните съобщения възможности за отнемане на лиценз на телекомуникационния оператор никога няма да бъдат приложени, защото тя автоматично първо би наказала клиентите като ги остави без услуга, което никой регулатор не би изпълнил. Операторите добре познават тази си привилегия и могат спокойно да нарушат каквото си решавате. В повечето регулирани сектори законодателството гарантира непрекъсваемост на услугите чрез поемане на управлението на държавата. Няма логика пози принцип да важи за банките или електроразпределителните дружества, а да не се прилага при телеком услугите.

Социални последици

Ако сега държавата не намери за необходимо да обсъди сериозния сектор с едностранните действия на доставчиците на обществени услуги (разговорът трябва да обхване и да достави на електроенергия), това само ще окуражи и други ще се използват от предлаганата позиция на силата. Това провокира още повече недоверие в търговския оборот и институциите, намалява инвестициите и провокира социална дезинтеграция и емиграция.