Според новото престижно международно проучване на Clean Cities най-опасното място за придвижване на деца в градската среда в Европа е София. Столицата на България заема последното, 36-то място, в класацията на избрани големи градове на континента, като получената от нея обща оценка е изключително скромна – около 27 пъти под средното за участие в анализа на населени места и над 3 пъти по-ниско спрямо предпоследния в подреждането. Проучването, наречено „Улици за децата, градове за всички“ (Улици за деца, градове за всички) и изготвено от мрежата „Чисти градове“ (Кампания за чисти градове), в която членуват над 120 организации от 20 държави. Партньор на мрежата за България е Екологично сдружение „За Земята“. Класацията на градовете е оценена по три основни показателя, които са определени като ключови мерки от Европейската обсерватория за пътна безопасност на ЕС и са в съответствие с повечето от УНИЦЕФ:

1. Създаване на „училищни улици“, тоест улици около училищата, по които е ограничен автомобилният трафик;

2. Обхват на улиците с ограничения за безопасна скорост (30 км/ч или по-малко);

3. Наличие на защитена велосипедна инфраструктура.

Тези мерки могат да се прилагат предимно на местно ниво и да докажат вашата ефективност: училищните улици позволяват пътната безопасност и качеството на въздуха и да увеличат броя на децата, които вървят пеша или карат велосипед в ежедневните си придвижвания. Разширяването на зоните с 30 км/ч и изграждането на физически обособена велосипедна инфраструктура значително намаляват пътните инциденти и шумовото замърсяване от МПС, като например активното придвижване, особено сред децата. Близо 1000 улици с ограничения в придвижването на автомобили са въведени в района на основните училища в 36-те града, като 26 са въведени поне една такава. Училищните улици вече се превръщат в ключов инструмент на градовете за специално на мобилността, съобразена с нуждите на децата. Водещите градове в класацията – Лондон, Милано, Париж, Торино и Антверпен – са въвели подобна мярка в близост до повече от всяко пето основно училище, което е значително положение, като се има предвид, че повечето училищни улици са създадени едва през последните няколко години. Париж, Лион и Милано също се отличават с ангажимента си за постоянна пешеходна зона и озеленяване на училищните улици. Проучвания показват, че подобни мерки се прилагат непосредствено на физическата безопасност на учениците, така и на качеството на въздуха около училището. Актуалните измервания на замърсяването с азотен диоксид от трафика в София показват, че в непосредствена близост до 8 от 9 училищата въздухът е наднормено замърсен през цялата година. В София на практика не съществуват улици с ограничения за автомобили около училищата градът остава на последно място по този показател с оценка 0 (нула). Столицата обаче не се представя много по-добре и по другите два водещи критерия, където заема предпоследното място, отново с доста ниски резултати. Почти половината от градовете са ограничени скоростта до 30 км/ч в понеделник 50% от пътната мрежа, която показва, че тази мярка се превръща в норма. В много от градовете тези ограничения започват да се въвеждат едва след 2010 г. В този период Бристол, Гренобъл, Гент и Единбург въвеждат лимит 30 км/ч за голяма част от улиците си. При шест града – Париж, Брюксел, Лион, Амстердам, Бристол и Мадрид – това важи за 80% или повече от градската пътна мрежа. Само в пет града от търсенето, по-малко от 10% от улиците имат това ограничение, но сред тях са и София с 2,9%. Анализът показва, че въвеждането на ограниченията на скоростта в европейските градове зависи главно от два фактора: амбициозни местни планове или национални закони, които определят по-ниски стандартни ограничения на скоростта за всички градове в страната. За безопасното придвижване на децата е важна и защитената от трафика велосипедна инфраструктура. В Париж и Хелзинки обезопасените велоалеи достигат почти половината от дължината на пътната мрежа, а в общия седем града покритието е над 30%, което означава, че за много дестинации има безопасен велосипеден маршрут. В София този показател отговаря само 1,9% от велосипедната инфраструктура и така изпреварваме единствено Букурещ (1%). Париж се представя най-добре в общата оценка, с добри резултати по трите показателя и сумиран резултат от 79%. Това е резултатът най-вече от усилията на градската администрация за подпомагане на прехода в града през последните десетилетия – от изграждане на инфраструктура до въвеждането на машинно, общоприето ограничение на скоростта в града от 30 км/ч. В Лондон пък за по-малко от 10 години са въведени повече от 500 училищни улици. Проучването показва, че всеки град може да създаде условия за мобилност, благоприятна за децата. Общият знаменател между градовете с най-добри резултати е силно общинско ръководство. Това е и обяснението защо населените места от една и съща държава показват различни резултати. Многобройните изследвания и данните от мрежата Clean Cities показват, че привличането на градовете във вид, благоприятен за детското придвижване, е важна стъпка към подобряване на добрата среда за живот за всички жители. Корелационният въздушен анализ показва още, че в градовете с високи резултати в класацията е по-чисто, а хората ходят по-често. Въз основа на констатациите в доклада се препоръчва местните администрации да възприемат подход за развитие на градската мобилност със специално внимание към децата, като реализират училищни улици, включващи ограничения на скоростта от 30 км/ч и инвестирани в защитена инфраструктура за пешеходно и велосипедно движение. Националните управителства следват да дадат възможност на градовете да приложат тези мерки, като при необходимост да адаптират правните рамки. „За София, както и за други големи български градове, като Пловдив и Варна, тези мнения са напълно адекватни и приложими. Тук е ролята и на гражданите да застанат зад правата на децата на България за правото им на безопасно, чисто и активно придвижване в града. „Трябва да искаме твърда публична позиция и да изискваме от управляващите на местно ниво да действат по добрия пример, да възприемат и приложат подхода и мерките, които да помогнат София да бъде безопасна и достъпна за придвижването на града на децата“, добавя Драгомира. Данните в проучването „Улици за децата, градовете за всички“ се събраха в пряк контакт с градските администрации и от публично достъпни източници, както и от местните партньори в мрежата „Чисти градове“.