Дори да не сме прочели анотацията, вече предусещаме какво ще се разгърне във фабулата на следващите листове. Авторът Михаела Методиева написа, когато завърши последната си дума в този роман: "Това не е просто книга. Това е живот, който съм изписала дума по дума. Пулс, който ще ви разтърси. Ще ви вкара в размисъл...История, в която ще се потопите, ще обичате, ще страдате, ще се влюбите отново…Истина, която бие в ритъма на реалната любов, смисъла и вечността. Истина и реалност за ежедневието на лекарската професия." И когато стигнем до средата на книгата, ще знаем, че Михаела ни е доверила съдби - не  една и не две, а един кръговрат от съдби. И ще искаме час по-скоро да стигнем до развръзката, защото „Пулсът на вечността“ е дълбоко човешки роман за любовта, предаността и битките, които се водят не само в болничните коридори, но и в сърцето. Разказва историята на Пламена и Огнян - две души, свързани от съдбата още от първия си дъх, родени в една и съща нощ. Тяхната връзка израства заедно с тях, още от ученическите години до тежките, но достойни пътеки на медицината. Този роман проследява цял един живот, сякаш преминава като кинолента, в която всяка сцена носи пулса на реалността. От първите мечти и учебници по анатомия, през денонощните дежурства, тежките клинични случаи, сблъсъка със смъртта и борбата за живот, до онези безценни мигове, когато спасиш нечий свят с умения и сърце. „Пулсът на вечността“ е вдъхновен от живота на двама лекари и тяхната силна любов, която устоява на времето, грешките, житейските изпитания и изборите, които понякога променят съдби. Изборът - семейството или болницата? В него има триумф и падение, разочарование и надежда, но над всичко стои безмълвната сила на човечността и призванието. Това е историята на хиляди лекари, родители, хора, разбира се с различни преживявания и развръзка, но с близки чувства и усилия. Но това е и книга за историята на лекар, когото всеки един от нас познава в своя кръг от приятели и близки.